Терминът "огнеупорен" определя група материали, които могат да издържат на високи температури. Като цяло неметалните материали, които са изложени на среди над 1.000 F, се считат за огнеупорни. Огнеупорните материали имат широка гама от приложения, от платформи за изстрелване на ракети до промишлени пещи. Стоманодобивната промишленост обаче е най-големият потребител и използва близо 70 процента от всички огнеупорни материали, произведени всяка година. Огнеупорният материал трябва да бъде стабилен физически и химически през цялото време, особено когато е изложен на високи температури. Способността да издържат на термични удари, ефективността на термичното разширение и запазването на химически инертност по всяко време са най-определящите характеристики на огнеупорните материали.
Класификация на огнеупорните материали
Класификацията на огнеупорните материали се основава на техния химичен състав. Има три основни категории въз основа на тази класификация:
КИСЕЛИНИ ОГНЕУПОРИ: Те обикновено са изработени от алуминиев оксид и силициев диоксид. Киселинните огнеупори не се влияят от киселини, но основните материали могат лесно да ги повлияят. Огнеупорните тухли са най-често срещаният пример в тази категория.
ОСНОВНИ ОГНЕПОРНИ МАТЕРИАЛИ: Те обикновено са направени от магнезиев оксид. Основните огнеупори не се влияят от основи, но киселинните материали могат лесно да ги повлияят. Използват се предимно като облицовъчен материал в промишлени пещи.
НЕУТРАЛНИ ОГНЕУПОРНИ МАТЕРИАЛИ: Те обикновено са направени от хром. Неутралните огнеупори не се влияят от киселини или основи. Хромният въглерод е най-често срещаният пример за тази категория.
Състав на огнеупорни материали
Също така е възможно да се категоризират огнеупорните материали по техния метод на производство и форми. Друга обща техника за категоризиране се основава на температурите на синтез. Например цирконий може лесно да се противопостави на 2.000 C. От друга страна, огнеупорните тухли (огнеупорни тухли) могат да издържат само до 1,580 C. Огнеупорните материали се състоят от различни формули според употребата им, но както споменахме по-горе, оставането стабилно при високи температури е обща характеристика за всички тях.
